Вокална техника
от Вяра Иванова
"Тайната на доброто пеене"
Сред музикалната публика е широко разпространено мнението, че пеенето, за разлика от свиренето на инструмент, е "естествено" умение - или го можеш добре, или не, или се получава от първия път, или не. И оттам, следва честото учудване, че въобще можем да учим пеене, или пък недоумение защо някой, който "си пее добре", е нужно освен репертоар, да учи и вокална техника, ако иска да развие потенциала на музикалния си талант, и да се радва на вокално дълголетие.
Понякога въпросът "Защо трябва да уча техника?" идва от ученици, друг път от родителите им. Това значи, че има някакво смесване на, от една страна, романтичната идея за гениалните световноизвестни вокалисти, които "от само себе си" са пели божествено и от друга, неяснота какво точно е вокалната техника, каква е нейната роля и какво точно учим в часовете по пеене.
Би било чудесно, ако всички можехме с лекота да правим каквито ни хрумне вокални акробатики с гласовете си, а гласовете ни да работят без усилие всеки път, когато искаме да предадем мислите, и чувствата си на слушателите.
Всъщност, има моменти, когато това наистина се случва сякаш "от само себе си", "инстинктивно". Хората боравят с гласовете си изключително ефективно, когато възпроизвеждат т.нар. "първични звуци" - въздишки, смях, плач, мрънкане... Общото между тези звуци е това, че са обвързани с човешки емоции. Защо е важно да го отбележим? Защото има директна връзка между умението да използваме ефективно гласовете си и намирането на точната емоция, която съответства на звука, който търсим.
Често сте чували хората да казват "Пей с чувство!", нали? И да, преди да продължим, искам да отбележим - емоцията определено не е всичко. Емоцията сама по себе си не може да компенсира интонационните неточности или лошото произношение. Но, разпознаването на емоциите (нашите собствени или на образа, който искаме да изградим) и осъзнаването на връзката емоции-контрол на гласа, са ключови за успеха на професионалния вокалист.
Защо това е важно?
Нека да използваме това, което знаем от биологията. Импулсите, които пораждат тези първични звуци се контролират от най-древната част на човешкия мозък. Лимбичната система е обвързана с емоциите ни, с инстинктите за самосъхранение, с умението ни да учим, и участва в контрола върху мускулите на ларинкса. Когато възпроизвеждаме тези ежедневни звуци, за които говорихме по-рано, ние използваме гласовете си по най-ефективен начин - нищо никъде не се стяга, не се претоварва, имаме свободно, "инстинктивно" вокализиране. Същевременно, успяваме да пресъздадем "настройките" във вокалния апарат, които позволяват да се постигне търсения звук. Затова и упражненията, които правим, често използват тези звуци. Но няма вокалист, който да не се е чудил в някой момент:
"Добре де, защо като го правя като упражнение ми се получава, но ми е трудно
да го "пренеса" в песента?"
Откъде идва трудността? Когато пеем песен е нужно да обвържем и насочим първичните звуци, свързани с конкретни емоции, с думите на текста, и с тоновете на мелодията. И именно тук се крие трудността.
Възможно е причината да е в конкретна фонема - затруднено или неправилно движение на езика при произнасяне, което води до неправилни говорни навици, както примерно, когато вокалистът пее "Уъ" вместо "Л".
В други случаи трудността може да идва от неразвития музикален слух или това, че вокалистът все още няма достатъчно опит, или нужните познания по музикална теория, и солфеж. Тогава мелодията не е точна, а вокалистът не е сигурен какво да направи, за да поправи грешката. Понякога се случва дори да не забелязва неточностите в пеенето си.
Ето тук е мястото и целта на вокалното обучение. Усвоявайки една стабилна и ефективна вокална техника, ние се запознаваме с гласовете си, емоционалните реакции (своите и на другите), навиците си, развиваме дисциплина и отговорност към таланта и гласа си, самочувствие, смелост и - в крайна сметка, можем да работим с инструмента си музикално и творчески.
Вокалната техника включва осъзнаването на процесите, отговарящи за доброто пеене и умението да приложим наученото на практика, за да получим желания музикален резултат. Тя има за цел да помогне на вокалиста да постигне баланс между емоция и интелект, между мускулна работа и покой.
Тоест, в уроците по пеене ние не само учим песни и се забавляваме. Ние развиваме музикалността си, работим по музикантската си нагласа и тренираме мускулите да реагират достатъчно бързо, за да работят максимално ефективно. В по-голямата част от случаите, преди да придобият стабилна вокална техника, певците пеят с прекалено голямо усилие. Ето защо е важно да изучават работата на вокалния апарат и да усвоят начини за оценка и изолиране на мускулните групи, и на усилието, с което пеят.
Затова бихме могли да кажем, че "тайната на доброто пеене" е в това не да пеем със сила,
а да научим кое, как и кога да отпускаме.