За конкурсите - с любов ;)
от Вяра Иванова
"По колко деца пращате на конкурс, какъв процент взимат награди и по колко първи места имате средно? Има ли смисъл да се споменават по-малките награди?"
Наскоро имах интересен разговор с млада дама, която желае да се развива като вокален педагог в България и наскоро е започнала работа в музикална школа. Някои от въпросите, които ми зададе, искрено ме изненадаха, най-вече, защото до този момент не си ги бях задавала:
"По колко деца пращате на конкурс, какъв процент взимат награди и по колко първи места имате средно? Има ли смисъл да се споменават по-малките награди?"
След разговора ни се замислих, че вероятно има и други хора, които си задават такива въпроси, особено, ако работят към вокални школи в институции, които ги финансират, и по някакъв начин изискват от тях резултати, изразяващи се в награди и дипломи от конкурси, или , както се изрази дамата, "искат нещо черно на бяло срещу финансирането".
Знаете, че аз работя самостоятелно и това ми позволява да нямам подобни зависимости. Това е една от причините, поради, които не "пращам" учениците си групово на конкурси. Друга причина, доста по-забавна, е че това е логистически невъзможно - освен, че учениците ми са на възраст между 10 и 65 години, на различни нива и с различни цели в музиката (не се сещам за подходящ за всички конкурс :)) , те са и в различни населени места и държави - България, Гърция, Холандия, Португалия, Германия, Люксембург, Белгия, Испания, Великобритания, САЩ,. Освен нещо онлайн за всякакви възрасти, жанрове и нива да измислим :)))
Не спирам никого от изява на подобни форуми, ако е готов и ако това ще му донесе положителен опит. Коментарът на дамата беше "Ами да, естествено, че трябва да са готови, няма да Ви излагат..." Не, не е, за да не ме "излагат", мен няма как да ме изложат , но може да "изложат" себе си, и това да им попречи да продължат напред. Виждала съм го достатъчно често и бих предпочела да го спестя на учениците, особено на децата.
Известно е, че за нас артистите, положителният опит е един от начините да надградим самочувствието си и да се справим с притесненията от сцената. Разбира се, имали сме случаи на ученици, които по своя преценка и въпреки препоръките ми, са се явявали на конкурси, за които не са готови - вокално или психически. В крайна сметка, решението винаги е било тяхно - всеки е свободен да се изявява където и както намери за добре
В работата ми като педагог имам само един случай, в който лично препоръчах на вокалист да се яви на конкретен конкурс, защото, според мен, това щеше да е от полза за младата дама. За съжаление, тя се разболя и не успя да участва.
Всички ученици, които виждате да споменавам тук и чиито успехи съм радостна да споделям с вас, се явяват на избраните от тях конкурси, след като сме подбрали репертоар и са се подготвили старателно.
Имам късмета да работя с вокалисти на различни възрасти, които освен вокална дарба и музикални заложби, възпитават в себе си трудолюбие, търпение и постоянство. Така няма нужда да обясняваме логическата връзка Старание-Резултат. Който се старае, постига видими (чуваеми резултати. Ако реши да се изявява на конкурс - нека. Нищо повече.
По отношение за първите места и т.н., мисля че всеки, който някога се е явявал на конкурси и състезания, е наясно, че наградите в изкуството са свързани не само с обективните качества на вокалиста и изпълнението му, но и с личните предпочитания и познания на журиращите.
Лично мен понякога ме объркват множеството конкурси и множеството награди - има първо, втори и трето място, на някои конкурси има и първа награда, на други има Гран При, онлайн издание, присъствено издание, зимно издание, лятно издание - честно да ви кажа, ако децата не чакат с нетърпение тези си изяви, не бих имала мотивацията, нито бих намирала времето, да следя кой конкурс кога е, регламенти и т.н.
Но, щом са решили, че искат да се явяват, аз съм длъжна да ги подготвя добре.
По отношение на наградите, за мен, като педагог, много по-важно е дали вокалистът, който е участвал счита, че се е подготвил и представил добре, според нивото си, а не дали е взел награда и каква е тя. Ако вокалистът може да определи сам кое отчита за силен момент и кое за нещо, което може да подобри, значи сме си свършили работата.
Случва се понякога да има разминаване между личната преценка и оценката на журито. Това е част от играта наречена " ходене на конкурси".
Преди всичко е важно вокалистът да не е разочарован от своята подготовка и от своето представяне. Разочарованието от оценката на другите е преходно нещо. Разочарованието от зле свършена работа, която зависи от него самият - може да остане много дълго.
Затова именно споменавам наградите на всеки - и най-големите, и най-малките. Защото всеки е на своя път, на специфичен етап от развитието си като човек и певец, и всеки има нужда от поощрение. Както е редно да се похвали някой, който има прекрасна вокална техника и получава поредно заслужено Гран При, така е редно да се похвали някой, който за първи път е отличен с място на почетната стълбичка, без значение дали е първо, второ или трето място.
Когато си на ниво начинаещ, една поощрителна награда може да ти е в пъти по-скъпа и трудно постигната, отколкото поредното първо място, когато си стигнал професионално ниво, и вече се бориш за нещо повече.
Та така, по отношение на конкурсите и наградите.
Искрено се надявам в България да стават повече възможностите за неконкурсни изяви за вокалистите, които търсят сцена. Надявам се повече училища да не забравят "А"-то в STEAM абревиатурата и да правят възможното учениците им да имат достъп до училищен хор/ вокална група или училищен оркестър/ група, за да развиват творческото у себе си.