Summer Issue 0321

Загубено ли е времето през ваканцията?

от Вяра Иванова

 

На прага на новата учебна година запитванията за часове валят, както и желанието за консултация на родители. Едно от нещата, които често разискваме е това, че понякога родителят не може да определи дали детето има някакъв истински, траен интерес към пеенето, и съответно, дали си струва да се инвестира в уроци с опитен преподавател, допълнителни занятия, пособия, техническо обезпечаване, професионални записи и т.н. Това е сериозно притеснение, особено, ако преди това детето е посещавало други занимания - спорт/ танци/ по музикален инструмент/ език/ програмиране и т.н., и след известно време "се е отказало". 

Знам, че има родители, които се тревожат, че децата им не "уплътняват" всеки ваканционен час със "смислена" дейност, че не са организирани и "времето им минава". Особено се тревожат дали усвоеното през годината няма да бъде забравено, ако детето не се сеща да репетира само. Понякога, стигат до заключението, че щом на детето не му "идва отвътре" са репетира всеки ден, значи е изгубило интерес и към тази дейност. 

От позицията ми на певец, мога съвсем отговорно да кажа - един певец не може да "изгуби интерес" към пеенето. То си е част от натюрела, от начина ни на изразяване. Дали пеем на стадион, в клуб със 100 човека или пред децата си, от пеенето не можем да избягаме. Може да ни писне от конкретна песен, от определен преподавател, от ходене по конкурси, от нечестно журиране, от колеги, от неприлични предложения, от мъкнене на техника, но от пеенето - няма да ни писне, дори и да не желаем да продължаваме да се занимаваме по начина, по който сме се занимавали по-рано 

От друга страна, аз рядко съм срещала някой на 8-10-12-14 годишна възраст, който хем да обича да пее, хем да е "натурално" организиран и да се сеща САМ да репетира редовно, в точно определена последователност, в точно определено време (не просто да пее, каквото харесва, а да репетира . Особено през лятото. Особено, ако никой не го подканя. 

Това се възпитава в частност в самото обучение по пеене, и в по-широк смисъл в семейството и училището, чрез придобиването на умения за учене и самоорганизация. Като всеки процес, има степени на овладяване, по-лоши и по-добри дни, неща, които ни влияят положително, мотивират ми, и други, които ни обезкуражават. 

Всъщност, организираното смислено репетиране не е особено често срещано и при хората, които се занимават с пеене професионално - някои дори са известни с дезорганизацията и липсата на подготовка при ангажименти 

Да се върнем при учениците ни. Това, че през лятото детето предпочита да играе навън, да чете или да си лежи на сянка, вместо да се сети само да репетира, според мен не значи, непременно "и от това се отказа". Няма нищо лошо през ваканцията човек да си почине - нали е и за това? Да, понякога се налага да ползваме лятото за наваксване на материал, или се налага да направим по-дългичък преговор в началото на учебната година, за да се върнем на нивото, на което сме били през юни, но - по кое друго не е така? 

Според мен, на тази възраст, най-важното е да запазим любовта към музиката и желанието за учене, стремежа към знание и усъвършенстване. Децата се променят пред очите ни и не мисля, че е драма ако искат да пробват различни неща, хващат едно, оставят го, пробват друго - нали така ще разберат кое е "тяхното"?

Какво мислите вие? Считате ли, че ваканцията е време за пълноценна почивка или е време за подготовка за новата учебна година, в което да се навакса пропуснатото и да се затвърди на наученото?

Leave a comment