ISSUE 82021

Съвети за вокалисти - елементи на поп стила 

The Scoop

от Вяра Иванова

"Загребването" на тона е нещо, от което много вокалисти се притесняват и се стараят да го избягват на всяка цена. Защо това е така и кога може да ни е от полза - ще научим днес.

 

Какво си представяте като прочетете "загребване" или "scoop"?
Това е един специфичен подход към тона, който всъщност искаме да изпеем. Най-често хората го разпознават като "подкопаване" на тона, като приплъзване от по-нисък тон нагоре към тона, който търсим. Scoop можем да правим и от горе надолу, а можем и да създадем впечатление за "загребване" в рамките на самия тон. Приплъзване от долу нагоре и от горе надолу - добре.

Но какво ще рече "в рамките на самия тон"

 

Ами, да вземем, примерно, едно Ла от първа октава. Традиционно възприемаме като Ла трептение с честота 440 херца. Мислим за този звук като за нотата от нотната тетрадка, която се намира в определена точка, притисната между две линии,  и се стараем да я изпяваме точно, както децата се стараят да не излизат от очертанията на картинката. Само че 442 и 438 също могат да се възприемат като "вид" Ла - просто са малко по-високо и малко по-ниско Ла. Така, ако изпеем няколко последователни звука с честоти 438 - 440 - 442 - 440, ние не можем да кажем, че сме изпели 3 различни тона, а все Ла, но с малка разлика в височината. Тази малка разлика във височината можем да постигнем нарочно с приплъзване или "загребване".


Защо някои вокалисти се притесняват да използват "scoop"?

Защото несъзнателния "scoop" се свързва с неточно пеене, неосъзната имитация и несигурност, с грешка. А никой не иска да рискува да прави грешки публично и да бъде критикуван, нали?

Когато започваме да учим пеене, една от задачите ни е да тренираме слуха си, да се научим да "чуваме" музиката наум, да си представяме тона, от който започваме, за да можем да го изпеем точно. Безспорно, точното интониране е една от целите на вокалното обучение. Ето защо, вокалните педагози са длъжни да обръщат внимание на вокалистите и да ги коригират, когато използват scoop несъзнателно, не като част от избрана техника, а като част от създаден навик, или имитиране на друг изпълнител.

Според мен, именно заради тези забележки в началото, когато вокалистът се докосне до повече музикални стилове и изпълнители, се чувства объркан от това какво е "правилно" и "грешно" в пеенето. В старанието си да пренесе наученото напред, да спазва указанията на педагога и това, което работи в други песни, се чуди дали и кога са "позволени" определени неща в пеенето.

И това е напълно разбираемо. Начинът, по който учим е такъв - искаме ясни правила, ясна логика, повторяемост, за да построим своите очаквания.  Но, като с всяко друго нещо, и в съвременното пеене, колкото повече научаваме, толкова повече изключения срещаме, и толкова по-умело успяваме да превръщаме грешките в интересни решения, а дефектите - в ефекти.

При всички случаи, искаме да пеем точно. Но това не значи, че не можем да използваме "scoop" интелигентно, като осъзнат артистичен избор в определено произведение.




Как и кога можем да използваме "scoop" в пеенето си?

Как се прави ? Използваме ларинкса, смъкваме го или го повдигаме в началото на тона, според това дали искаме да "загребем" отдолу или отгоре. "Scoop"-ът, когато го правим възходящо, обогатява тона ни цветово, а когато го правим низходящо, подсилва резонанса.

Особено е от полза в случаите, когато искаме да сме автентични в определен стил, и когато искаме да създадем ефект при достигането на крайния тон. Стиловете, в които използваме scoop са, примерно: блус, джаз, определени под стилове мюзикъл, поп, рок. Особено често се използва, ако в стила традиционно вокалистите имитират други инструменти като саксофон или китара. Стиловете, в които трябва да внимаваме с употребата на "scoop": класическо пеене, някои под стилове на мюзикъла, както и  случаите, в които пеем с други хора - тогава е необходимо всички подобни подходи към тоновете да се съгласуват.

Ако имате желание да чуете различни примери за scoop, обърнете внимание на творчеството на Dinah Washington, Sarah Vaughan, Aretha Franklin, а от по-съвременните изпълнители - Jazmine Sullivan, Beyonce и Adele.

Leave a comment

Add comment