ISSUE 62021

Съдбата ни, като наша отговорност 

от Вяра Иванова

Може би вярваш, че нещата стават „ако е писано“, и съдбата ти не е в твои ръце. 

Но все пак, ще е добре, да създадеш условията за това „написване“, нали? 

Някои от нас вярват, че на всеки му е „писано“ нещо, има определена съдба, определен път, и всичко е въпрос на орисия и късмет. Други имаме нужда да вярваме, че всеки сам решава съдбата си и ролята, която поема в живота си. Много от нас променят мнението и посоката си, според житейския си опит и периода, в който се намират. 

Без значение какво е отношението ни към идеята за „Съдба“, „Орисия“, „Предопределение“, според мен, не е излишно човек да прави определени стъпки в посоката, в която иска да се движи, а ако Съдбата „е решила“ да помогне – още по-добре. А вие как мислите, само с чакане и мечтаене, дали става?

Много хора базират своя светоглед на идеята, че всеки има предначертан път в живота, своя мисия, призвание. Дали това е така или не, все още няма твърди доказателства. Но пък, ежедневният ни опит, показва няколко безспорни неща, примерно: 

  • Ако изберем да ядем нещо полезно и питателно – организмът ни ще получи нужните вещества, за да работи добре, ние ще се чувстваме добре, ще работим добре и ще изпитваме щастие. 
  • Ако изберем да сме заобиколени със знаещи и можещи хора, които уважават себе си и проявяват уважение към нас – ние самите ще растем знаещи, можещи и уважаващи себе си, и другите. Така ще се чувстваме добре и ще искаме да работим още, без умора, и без досада. 
  • Ако изберем да завием на дясно, след като излезем от къщи, ще стигнем на едно място. Ако изберем завой на ляво – на друго. 

Така е и с изборите по отношение на „съдбата“ и „призванието“ ни. 

Без значение дали ни е „писано“ или ние сами си пишем съдбата, за да стане нещо реалност, не може само с мечти, с пожелания. Трябват и действия – целенасочени, системни. Нужни са постоянство и търпение. Реализирането на таланта и на „написаното“ от Съдбата е лична отговорност.

Представи си... 

Да повярваш в идеята, че ти е „писано“ да си изпълнител, автор, известен, музикант, че съдбата ти е да си на сцена, че си „създаден“ за това, е само първата от много нужни стъпки. 

Да, реализирането на „Съдбата“ ни може да започне именно с това – да си изясним какво искаме да осъществим, да повярваме, че е възможно, да си представим „Какво би било, ако ...“. 

Следващите стъпки са не по-малко важни. 

План за действие

Къде искаш да бъдеш след 10 години? С какво искаш да се занимаваш? Как си представяш, че ще си изкарваш прехраната? Какво трябва да направиш, стъпка по стъпка, за да постигнеш това за 10 години? Какъв екип трябва да имаш, за да го осъществиш? Обичаш да пееш и считаш, че твоята съдба е да пееш? Искаш това да е твоята професия и след 10 години да си известен изпълнител? 

Какво е нужно да можеш и знаеш, за да постигнеш тези мечти? 

Мислиш ли, че хората с подобна „съдба“, чиято музика харесваш и чиято кариера искаш да имаш, са чакали нещо да им се случи, или са имали план, който са следвали и подходящ екип около себе си? 

Да започнем отзад напред – ако твоята мечта е да станеш професионален музикант, според теб какво е нужно, за да осъществиш това? 

Може би са ти нужни повече знания?

Нужно ли ти е да учиш висше музикално образование някъде, или ти е нужна повече практика?

Може би е нужно да имаш по-стабилен глас, да пееш по-точно, да имаш изразителен глас, да можеш да си акомпанираш на инструмент?

Може би е нужно да си разпознаваем, да си различен с нещо от всички други?

Може би е нужно да имаш какво да кажеш на публиката?

Нужно ли е да имаш подходящ репертоар, синхрон между имидж и репертоар?

Може би е нужно да работиш с музиканти, които са по-добри от теб?

Може би е нужно да имаш голям лейбъл зад гърба си? 

Това да си професионален музикант за теб същото ли е като да станеш известен изпълнител?

Какво точно искаш да правиш?

Каква музика искаш да създаваш? За кого? ... 

Задавайки си тези и други въпроси, ние влизаме все по-надълбоко в нашата лична мотивация и откриваме един по един начините,  по които бихме могли да осъществим мечтите си.
Важно е да бъдем болезнено честни в този процес. Така ще успеем да стигнем до едни основни положения, които „работят“ и такива, които „не работят“ за нас - като темперамент, като светоглед, като ценности и като среда, в която се развиваме, и в която искаме да живеем, и работим. 

Надявам се тази статия да ви е била интересна и полезна. 

Ако имате нужда от вокална консултация или ментор, с когото да обсъдите възможностите пред вас в музиката, пишете ми тук

Успех!

Leave a comment

Add comment