Issue 32020

Ученикът, който има амбиции, но отказва да репетира

oт Вяра Иванова  

И така... Ученикът пристига на урок. Наспал се е, разпял се е, хидратиран е, концентриран е. Води си бележки, задава своите въпроси, с охота пробва нова техника или прилага съветите на педагога. Представя произведението, върху което е работил, следвайки предварително изготвения план. Отбелязва си коментарите и съветите. Тръгва си с ясна идея върху какво следва да работи до следващия урок и каква вокална хигиена следва да спазва, за да поддържа гласа си във форма...  

Ех, само ако можеше това да е реалността с всички ученици ;)  

В реалния живот вокалният урок често не протича по този начин. Ако очакванията им са различни, това може да бъде много фрустриращо и за двете страни.  

Аз съм от щастливите преподаватели – повечето от моите ученици знаят колко е важно да тренират и да репетират между уроците, виждат ползата и нямат нужда да ги подканям. Защо използвам „тренират“ и „репетират“ ли? 

Ами защото ние сме вокални атлети. 

Тренировката на гласа е задължителна, за да видим смисъл и добри резултати от репетицията на репертоара.  

За съжаление, се срещат и ученици, при които няма значение какво количество мотивация, окуражаване, или примамливи награди прилагаме – те ще продължат да идват на урок неподготвени, без да виждаме някакво развитие в гласа и пеенето им. И не, не говорим за случаи, в които ученикът е имал седмица, изпълнена с ангажименти, настинал е, преживява тежки емоции или си дава заслужена почивка със семейството си. От време на време, дори и най-отдадените вокалисти, имат нужда от време „извън пеенето“.  

В тази статия ще си говорим за онзи тип ученици, които казват, че имат голямо желание да са страхотни вокалисти, но не правят нищо по въпроса. Обикновено отлагат всичко за последния момент, намират оправдание за бездействието или неуспеха си, и решават, че нещо няма да им се получи, преди дори да са пробвали.  

Често с колеги обсъждаме практиките си и един от въпросите, до които стигаме е именно този:  

Какво правим с учениците, които са амбициозни, но очевидно не влагат старание?  

Продължаваме ли да работим с тях, въпреки липсата на ангажираност от тяхна страна и липсата на резултати? Или спираме да влагаме време и енергия, за да я вложим в работата с учениците, при които амбициите и полаганият труд се покриват?  

Разбира се, трябва да правим разлика между различните типове ученици.   

Има хора, в ученическа възраст и по-големи, които искат да пеят за разтоварване и удоволствие, нямат амбиции за професионално развитие. Те искат чисто и просто да използват гласа си по-уверено. Няма как изискванията ни към тях да бъдат толкова високи, колкото са към учениците, които са заявили, че искат да задълбочат музикалното си образование, или имат амбиции за професионално развитие като вокалисти. 

За съжаление, всички преподаватели се срещаме с ученици, които на думи имат огромното желание да бъдат много добри певци, но така и не успяваме да ги мотивираме за редовна работа. Най-често урокът с тях протича така:   

  • Ученикът идва в студиото без да се е разпял и по-важното, без да е работил по задачите от предния път  
  • Преподавателят се опитва да скрие разочарованието си и да влезе в положение  
  • Ученикът почти никога не носи завършена домашна, но винаги има оправдание   
  • Преподавателят обяснява защо домашната е важна и как е свързана със задачите, по който ученикът работи. Най-често домашната остава за следващия път, или се прави на момента 
  • В ежедневието си ученикът игнорира съветите за вокална хигиена и подходяща постановка за пеене, което води до занижени певчески способности   
  • Преподавателят се старае да обясни защо определени лайфстайл избори не са някакви "лишения", а задължителни условия за вокалистите, и как влияят пряко върху способността да се пее добре 
  • Ученикът не е организиран – няма текст / ноти на песните, по които работи, не си води бележки, забравил си е флашката/ конспекта/ помагалото/ вокалния дневник...   
  • Преподавателят се старае да обясни защо е важно да се учи организирано, да са под ръка всички необходими материали по песента и как това влияе директно върху ефективността на репетициите 
  • Ученикът започва да прави техническите упражнения от предната седмица, но прави същите грешки, които е правил и тогава   
  • Преподавателят показва отново правилния начин и отново предлага ученикът да си запише упражненията, за да може да ги прави у дома 
  • Ученикът отказва да запише упражненията, понеже "ги знае" 
  • Ученикът отказва да пробва нова техника или отказва да приеме, че прави грешка   
  • Ученикът се разстройва и заявява, че от него "нищо не става" или че иска "просто да пее с чувство", и няма желание да става "техничар" 
  • Преподавателят се опитва да го успокои и да му даде кураж да опита отново 
  • Ученикът започва песента, по която работи, но след няколко фрази спира, реагирайки емоционално – със сълзи или гняв, на невъзможността да изпее фразата така, както иска. Това започване и прекъсване се повтаря няколко пъти в рамките на урока, и води до още по-емоционални реакции, защото показва нагледно несъответствието между амбициите на ученика и неговите реални възможности към момента. Такъв тип ученици много рядко успяват да изпеят една песен от начало до край.   
  • Преподавателят се опитва да успокои ученика, да стигне до психологическия източник за неговото нежелание да вложи нужното от себе си като старание и постоянство. Повтаря колко е важно да се репетира редовно и да се следват указанията, търси начин да мотивира ученика да промени отношението си. Насочва го към специалисти, които могат да му помогнат с психологическата нагласа.
  • Ученикът продължава с оправданията или обещава, че ще въведе нужната промяна. Тръгва си, минава седмица и, за съжаление, всичко се повтаря наново.   

Какъв е резултатът от всичко това – повишена тревожност у ученика, повишена раздразнителност у преподавателя, негативна нагласа у двамата и неприятно усещане преди всеки урок заедно. Често преподавателят успява да разреши трудността за момент, като предложи ново произведение или забавен начин да се разгледат трудни упражнения или пасажи, но проблемът в основата – това, че ученикът не отделя време, за да репетира самостоятелно, си остава.  

Когато се сблъскат с ученик, който не репетира, много преподаватели, първоначално влагат невероятно много енергия в търсене на начини да го мотивират – с награди, обещания, поучителни истории. В част от случаите финансовата мотивация работи – припомняйки на ученика, че плаща, за да учи и че ако не си създаде време, за да работи по пеенето си между уроците, не може да очаква развитие, преподавателят може да постигне някакъв успех.   

В случаите, в които за уроците заплаща някой друг обаче – както е с децата, тази мотивация не винаги може да се използва. Затова е много важно още от първия урок да се разбере защо е дошъл ученикът? Защото той иска да учи или защото родителите му искат да учи? Защото усеща, че има нужда от помощ и развитие, или защото някой възрастен е решил да го запише „на конкурс“?   

Какво можем да пробваме?  

Когато ученикът сподели, че има желание да учи и сред целите му са именно развитието на гласа, и пеенето, аз винаги посочвам ползата от водене на Вокален дневник и редовно записване (аудио и видео).

Целта не е ученикът да се чувства виновен, когато се случи да пропусне репетиция или забрави домашна, а да се установи навика, постоянството. Като всяка друга тренировка е нужно редовно да се правят упражнения. От полза е обаче и да се водят бележки по песните, да се планират дейности във връзка с ангажименти и участия, да се отбелязват трудности и постижения – това са все неща, които носят чувство за удовлетворение, отговорност, подотчетност и повишават самочувствието на вокалиста. Когато човек ежедневно вижда, че постига своите цели, у него се утвърждава нагласата на Победител.   

Не е нужно целите да са награда Грами или 10 000 000 слушания въс видео платформите. Целите може да са малки, примерно:  

  • 10 лицеви опори днес  
  • 30 секунди планк всеки ден 
  • всяка сутрин разпяване с липтрил в средната част на гласа.   

Важно е целите и задачите да са съобразени с нивото на ученика и посоката, в която иска да се развива.   

Когато ученикът е дете е важно да можем да работим заедно с родителите – да усетим доколко те приемат насериозно заниманията, доколко разбират особеностите на детския глас и растеж, и доколко могат да бъдат от помощ на детето да организира своя режим. "Режим" в случая включва всичко, свързано с дейностите на детето – от това колко часа спи, какво яде и пие, през вокалната хигиена, графика и съдържанието на репетициите. Винаги подчертавам колко е важно тренировките и репетициите да   

  • са обмислени, а не хаотични   
  • са по план, а не импулсивно каквото му се пее на някого днес   
  • обхващат обсъдените точки, а не само „лесните“ пасажи   
  • са чести и постоянни, 45-60 минути на ден всеки ден, а не един ден 3 часа и след това нищо в следващите две седмици   
  • започват със загряване и да свършват с охлаждане  

Ученикът, който има амббиции, но отказва да репетира...

Защо тази ситуация е трудна за добрия педагог?   

Защото професионалната ни етика изисква от нас да даваме стойност, да показваме как знанието да бъде приложено на практика, и да помагаме на ученика да постига целите си. В много случаи преподавателите продължават да работят с подобни ученици с надеждата, че ще успеят да ги „спасят“ от вредните им навици, особено, ако ученикът показва музикалност и добри вокални данни. Ние постоянно се срещаме с хора с доста скромен природен талант, работата, с които е трудоемка и сложна. Предполагам затова реагираме с всичката си всеотдайност, когато срещнем някой наистина талантлив вокалист. Често сме склонни да си затваряме очите за неговите недостатъци, да правим компросмиси, в името на това този талантлив ученик да има шанс за добро вокално образование. Често преподавателите споделят притеснението, че щом не успяват да мотивират един ученик да репетира и да е постоянен в заниманията си, може би те самите са се провалили като преподаватели.   

За себе си знам отговора на въпроса "Какво да правя с учениците, които от една страна са амбициозни и искат да се изявяват, но отказват да репетират самостоятелно?". Имаше време, в което влагах двойно повече старание в работата си с такива хора, опитвайки се да бъда техния „тренер“; човекът, който вярва в тях и ги подкрепя. Прилагах всичките си познания, влагах от личното си време и средства, за да достигнем първопричините за този самосаботаж, да намерим разковничето, да успее ученикът да се измъкне от този коварен цикъл. С времето видях, че това са, с много рядки изключения, безмислени усилия. Промяната на поведението, на отношението към себе си и таланта, не може да дойде отвън. Промяната идва с подходящата вътрешна нагласа, за която е отговорен само конкретният ученик.  

You can lead a horse to water but you can't make it drink.   

Моето решение е да не работя с такива певци. Не мисля, че мога да съм им от полза, а и такава комуникация не ми носи нищо позитивно. Вероятно от финансова гледна точка това е изключително неправилно – може би, особено в сегашната ситуация, преподавателите трябва да приемат всеки, който е готов да плати за урок, без да се интересуват дали обучението има резултати или не.   

Но за мен резултатите - удовлетворяващи и за мен, и за ученика, са важни.   

  • Ако ученикът е дошъл да пее за разтоварване, удовлетворяващ резултат ще бъде той или тя да си тръгне с усещането, че е пял с удоволствие и свобода.   
  • Ако е дошъл, за да се подготви за изпит, трябва в края на обучението да е усвоил материала и да си вземе изпита с възможно най-висок резултат.   
  • Ако ученикът е дошъл, за да научи песен, с която да поздрави бъдещата си съпруга на сватбения им ден, той трябва да успее да изпълни песента по най-добрия възможен за него начин   
  • Ако е дошъл, защото иска да пее по-добре и да се развива професионално като вокалист, трябва старанието и пеенето с разбиране да си личат във всеки урок и във всяко публично представяне  

Според мен е важно винаги да обръщаме внимание на личната си мотивация – причините, поради които сме станали преподаватели. Важно е да търсим и намираме подкрепа в това, че не можем, а и не е нужно да бъдем някакви Супер-Учители, които се харесват на всички, прелитат като супер герои, и „спасяват“ всички от вокални беди. 

Можем да сме от помощ само на тези, които са готови да поискат, приемат и оценят помощта ни.   

Интересно ми е, какво мислиш ти по въпроса?  

Ако си вокален преподавател или студент по педагогика, имаш ли опит с ученици, които от една страна са амбициозни, но не можеш да ги мотивираш да репетират редовно? Как процедираш – продължаваш да се стараеш, или спираш да работиш с тях?   

Или може би ти си такъв ученик? За теб проблем ли е това, че имаш амбицията да си много добър вокалист, да се изявяваш, но нямаш навика да репетираш между уроците? Как приема това твоят преподавател?

Leave a comment