issue 12020

Сценичната треска - страх или вълнение?   oт Вяра Иванова   

Понякога страхът и вълнението предизвикват еднакви реакции в човешкото тяло.  

Когато в живота ти се появи нова възможност или предизвикателство, може да ти се стори, че усещаш страх. Напълно възможно е обаче просто да си развълнуван. И това, което чувстваш да не е страх, а просто очакването, нетърпението, вълнението от предстоящото.   

Често, по различни причини, ние не само сме настроени да избягваме промените и се стараем да им се противопоставяме, но не знаем как да оценяваме и посрещаме новите възможности в живота си с отворени обятия, с оптимизъм. Поради тази причина понякога първата ни реакция е да се отдръпнем, да се откажем, да искаме да се върнем към познатото, вместо да поемем с кураж напред.   

Един начин да погледнем на промяната като на нещо, което не ни застрашава, а отваря нови врати пред нас, е да обърнем поглед навътре: тези „пеперуди“, които усещаме, наистина ли са от страх? Не е ли това същото усещане, което имаме преди да отворим дълго чакан подарък? Преди среща с харесван от нас човек?   

В страха, сам по себе си, няма нищо лошо. Това е жизненоважна за човека емоция, която му помага да се пази и да оцелява в опасни ситуации. Когато обаче позволим на страха да ни завладее, той ни парализира. Когато взимаме решения, от позицията на човек, завладян от страх, ние много по-лесно се отказваме от нещата, които ни се струват трудни, сложни, но които са всъщност истински вълнуващите, и важни за нас, неща. Тогава страхът се превръща в пречка.   

Много хора през живота ми са ми казвали  

„Верче, как е възможно да си толкова безстрашна! Аз на твое място не бих посмял да го направя!“   

Истината е, че аз не съм безстрашна. Смела съм, но това не е същото.  

Смелите хора също имат своите страхове, като всеки човек. Разликата е в това, че се учат да живеят, разпознавайки страха, без да бягат от него. Ние избираме да се изправяме срещу страховете си всеки ден, намираме куража, не отстъпваме и по този начин постигаме целите си.

Колкото по-често го правим, колкото повече се обръщаме навътре в себе си и успяваме да се фокусираме върху вълнението от новата възможност, а не върху страха от провал, толкова по-адаптивни ставаме към предизвикателствата в живота. В това е същността на смелостта.

Смелостта не е липса на страх, а наличие на кураж.

Имам едно упражнение-предизвикателство за теб!   

Пробвай следващия път, когато усетиш „онова“ чувство в стомаха, онова притеснение като преди изпит, да си представиш, че си суууупер висок; че изправяйки се, виждаш какво има отвъд тази планина на пътя ти. Представи си, че пред теб е едно чисто, безоблачно небе и всичко, което сега ти е "мъгляво", прави те несигурен, притеснява те, ти се е изяснило. Представи си, че виждаш в детайли какво се изисква от теб и знаеш, че трябва просто да следваш стъпките.   

Аз често давам една визуализация на учениците си – да си представят, че аз съм техният "дрон", който много пъти е прелитал до мястото, за което са тръгнали, знае пътя, знае препятствията, знае неочакваните завои и подводните камъни и, стига да ми се доверят, да следват моите указания, аз мога да ги преведа невредими по пътя. :) Често основната съставка на страха е именно неизвестността.   

Пробвай нещо различно - подходи с любопитство, вместо с черногледство.   

Не е задължително да се случи най-лошият сценарий. Защо непременно трябва да си забравиш текста, да се спънеш, да пееш неточно, да ти "прескочи" гласа? Да видим, какво ще се случи, ако изпееш всичко без грешка, ако публиката аплоадира твоето старание, ако оценяващите ти дадат висока оценка, ако песента ти се изкачи на първо място в класациите, ако запишеш дебютния си албум и той звучи точно, както си мечтал?   

Колкото повече полагаш усилия да възпиташ в себе си кураж и се принуждаваш да вървиш напред, вместо да отстъпваш пред страха, толкова по-голяма ще става вярата ти в твоите собствени възможности. Колкото повече предизвикателства срещнеш лице в лице, толкова по-смел ще ставаш и толкова по-бързо ще се изправяш след трудните периоди. Важно е да се обръщаме навътре, да усещаме какво чувстваме, и да насочваме вниманието си към емоциите, които ще ни помогнат да се развиваме.   

Възможностите идват, когато си готов за тях   

Важно е да се учим да разпознаваме възможностите  и да не се отказваме от тях, дори да ни е страх. Тези стъпки ще ни помогнат да възпитаме у себе си нагласа на отвореност към света, вместо на съпротивление. Пробввай да кажеш на глас:   

Наистина се вълнувам заради участието си в този концерт!  

Нямам търпение да се кача на сцената и да чуя първите тонове на моята песен!  

Нямам търпение да видя реакцията на публиката; начина, по който ще ги накарам да се чувстват, слушайки моята песен!  

Това е такава прекрасна възможност за мен да достигна до нова публика. Нали затова репетирах толкова усърдно?  

Искам всички да чуят колко съм се постарал и колко много обичам да пея!   

Правейки това, ще усетиш, че вътрешната ти настройка се променя. Ще видиш как постепенно, вместо страх и притеснение, които те парализират и те карат да искаш да избягаш и да се скриеш, ще започнеш да усещаш вълнение и трепет, които ти дават криле да продължаваш напред, да се учиш и развиваш!  

Успех!

Leave a comment